Be yourself; Everyone else is already taken.
— Oscar Wilde.
„Чувствам се неразбрана, излъгана, предадена от всички!“, „Имам чувството, че никога няма да намеря любовта. Нямам доверие на приятеля си“, „Шефът ми иска от мен невъзможни неща, усещам огромно напрежение и се чувствам глупава, сякаш не се справям с нищо и не знам какво да направя, за да променя това!“, „Приятелите ме предадоха – вече не мога да им споделям!“, „Страх ме е от високо, от тъмно – не мога да припаря до онова място…“ Вероятно ви се е случвало подобни мисли и чувства да минават през главата ви.
В ежедневието си често играем различни роли, в зависимост от ситуациите, в които попадаме. Психодрамата отваря пространство този опит да бъде използван за научаване, да бъде осмислян и преработван, да ни служи да подобрим уменията си за:
– комуникация – с партньора, семейството, приятелите, колегите;
– справяне с проблемите – търсене на причините за тях, както и на стратегии за справяне;
– да се научим да разпознаваме емоциите и чувствата на хората около нас и нашите собствени;
– да влизаме в роли, да се поглеждаме отстрани и да разбираме причините за поведението си;
– да се преборваме със страховете и притесненията си;
– да говорим за чувства, останали дълго време подтиснати и несподелени, без да бъдем оценявани или критикувани;
– да се научим да слушаме активно;
– да бъдем по-спонтанни, креативни и сензитивни;
– да подобрим психичното си здраве.
Психотерапията с метода на психодрама е подходяща както за деца, така и за възрастни и се практикува както в групи, така и при индивидуална терапевтична работа или работа със семейства.
Човек влиза в различни роли, поглежда себе си, околните, ситуацията, мислите и чувствата си от различни ъгли и достига до емоционални прозрения, които имат силен терапевтичен ефект.
По време на една терапевтична сесия или групова работа се преминава през фаза на загряване, която подготвя участниците емоционално за това, което им предстои да изживеят. Важно е на тази фаза да спадне напрежението, да се повиши доверието (между груповите членове или между терапевта и клиента) и да възникне готовност за работа върху конкретна тема, която най-ярко излиза в съзнанието на клиента. Следващата фаза на действието се осъществява с помощта на водещ/терапевт, който насочва участника/клиента към потребностите му, неизвестното, към него самия и преживяванията, които изпитва. Този процес е най-дълъг и включва използването на различни психодраматични техники за въздействие – размяна на роли, дублиране, огледало, проекции в миналото, бъдещето и т.н.
Последната фаза от работата включва споделяне от роли, обратни връзки, асоциации, идентификации от преживяното. Тук всеки спонтанно изразява чувства и мисли от дадена роля, личен опит и връзка с негови лични преживявания по време на ролевата игра.
Само този, който е бил част от магията на психодрамата, би могъл да я разбере и почувства със сетивата си, да изживее безброй емоции, които преминават през него или да го направи през друг човек, а с това да помогне и на себе си.
Мариета Бързакова
Психодрама терапевт
Add a Comment