2

Силата на прегръдката

Прегръдката е нещо, от което всеки има нужда – и малки, и големи!

…Когато чувстваме, че целият свят се е срутил върху нас и няма надежда за по-добро;

…Когато някой е получил тежка диагноза и му предстои труден период;

…Когато на близък човек се е случило нещо неприятно и има нужда от подкрепа;

…За детето, което расте и има нужда да чувства близостта на родителите си;

…За детето, което е уплашено, по една или друга причина;

…За постигналия успех, който има нужда той да бъде споделен.

Прегръдката е едно от най-здравословните неща, които можем да правим, дори и с непознати, напълно безплатно. Човек има нужда от поне 5 прегръдки дневно. Не виртуални, а съвсем реални и истински.

Забелязали сте. Бебетата и децата са прегръщани най-често (макар и в по-големи количества отколкото може би им се иска). Порасналите деца и тийнейджъри са често в период на „не ме пипай“ (някои възрастни го правят също), но дори и те чувстват топлината и благоприятния ефект на една нежна прегръдка.

По време на силен стрес тялото произвежда големи количества кортизол, което, ако се случва често, може да доведе до спад в имунната система, високо кръвно, високи нива на кръвната захар, раздразнителност и други.

Същевременно, ако някой се опита да ви успокои с прегръдка и мили думи, тялото започва да произвежда окситоцин, който намалява усещането за болка и „разгражда“ негативните емоции на физиологично ниво.

Ако понякога не ви е до нищо и се чудите какво да направите, за да се почувствате по-добре – помолете някой да ви прегърне.

163-1637985_tumblr-girl-sad-alone-depressed-blackandwhite-hell-depression-1

Психодрамата и АЗ

Be yourself; Everyone else is already taken.

— Oscar Wilde.

„Чувствам се неразбрана, излъгана, предадена от всички!“, „Имам чувството, че никога няма да намеря любовта. Нямам доверие на приятеля си“, „Шефът ми иска от мен невъзможни неща, усещам огромно напрежение и се чувствам глупава, сякаш не се справям с нищо и не знам какво да направя, за да променя това!“, „Приятелите ме предадоха – вече не мога да им споделям!“, „Страх ме е от високо, от тъмно – не мога да припаря до онова място…“ Вероятно ви се е случвало подобни мисли и чувства да минават през главата ви.

В ежедневието си често играем различни роли, в зависимост от ситуациите, в които попадаме. Психодрамата отваря пространство този опит да бъде използван за научаване, да бъде осмислян и преработван, да ни служи да подобрим уменията си за:

– комуникация – с партньора, семейството, приятелите, колегите;

– справяне с проблемите – търсене на причините за тях, както и на стратегии за справяне;

– да се научим да разпознаваме емоциите и чувствата на хората около нас и нашите собствени;

– да влизаме в роли, да се поглеждаме отстрани и да разбираме причините за поведението си;

– да се преборваме със страховете и притесненията си;

– да говорим за чувства, останали дълго време подтиснати и несподелени, без да бъдем оценявани или критикувани;

– да се научим да слушаме активно;

– да бъдем по-спонтанни, креативни и сензитивни;

– да подобрим психичното си здраве.

Психотерапията с метода на психодрама е подходяща както за деца, така и за възрастни и се практикува както в групи, така и при индивидуална терапевтична работа или работа със семейства.

Човек влиза в различни роли, поглежда себе си, околните, ситуацията, мислите и чувствата си от различни ъгли и достига до емоционални прозрения, които имат силен терапевтичен ефект.

По време на една терапевтична сесия или групова работа се преминава през фаза на загряване, която подготвя участниците емоционално за това, което им предстои да изживеят. Важно е на тази фаза да спадне напрежението, да се повиши доверието (между груповите членове или между терапевта и клиента) и да възникне готовност за работа върху конкретна тема, която най-ярко излиза в съзнанието на клиента. Следващата фаза на действието се осъществява с помощта на водещ/терапевт, който насочва участника/клиента към потребностите му, неизвестното, към него самия и преживяванията, които изпитва. Този процес е най-дълъг и включва използването на различни психодраматични техники за въздействие – размяна на роли, дублиране, огледало, проекции в миналото, бъдещето и т.н.

Последната фаза от работата включва споделяне от роли, обратни връзки, асоциации, идентификации от преживяното. Тук всеки спонтанно изразява чувства и мисли от дадена роля, личен опит и връзка с негови лични преживявания по време на ролевата игра.

Само този, който е бил част от магията на психодрамата, би могъл да я разбере и почувства със сетивата си, да изживее безброй емоции, които преминават през него или да го направи през друг човек, а с това да помогне и на себе си.

Мариета Бързакова

Психодрама терапевт

0788822001402554067_0-1

10 ценни съвета за всички родители

Много често си задаваме въпросите: „Добър родител ли съм?”, „Справям ли се с отглеждането и възпитанието на децата си?”. Понякога сме прекалено критични към себе си, понякога се носим по течението и не обръщаме достатъчно внимание на дребните неща, в които често се коренят проблемите. Ето няколко препоръки към родителите или поне теми, за които си заслужава човек да се замисли:

  1. Дали сте задачка на детето си и сте видели крайния резултат?Независимо какъв е той – окуражавайте детето, вместо да го хвалите! Така му показвате, че то може да се справи не само с настоящата, но и със следващи задачи! Избягвате максимално опасността от това да се възгордее или пък да се почувства непълноценно.
  2. Когато хвалите детето си, нека е за нещо конкретно, за усилията му и за използваната стратегия, а не за крайния резултат. Все пак не резултатът е най-важен, а пътят, по който са достигнали до него. Така допринасяте и за развиване на мисленето, както и логическите операции.
  3. Демонстрирайте уважение към децата си, не ги обиждайте и нагрубявайте, но не им спестявайте истината, колкото и да е трудна за споделяне. Обратната връзка, при това искрена и обоснована, е изключително ценна!
  4. Предоставяйте възможности на децата си, които е вероятно да изпълнят успешно и да се почувстват удовлетворени от себе си. Освен това така ще разберат, че могат да постигнат нещо сами, без чужда помощ, което е важно за развитието на самочувствието им.
  5. Давайте възможност на децата ви да взимат решения, да правят избори, за да се почувстват овластени за неща, които касаят тях самите. Не ги поставяйте прекалено често в позицията: „Нещата стоят по този начин и ти ще изпълняваш това, което ти казвам, защото родителите ти най-добре знаят кое е най-добро за теб!”
  6. Всяко дете е уникално – покажете на вашето, че няма нищо лошо в това да е различно от останалите.
  7. Покажете на децата си, че не е фатално ако понякога се провалят или не се справят достатъчно добре в някое начинание. Важното е да са положили усилия и те ще бъдат възнаградени.
  8. Карайте децата си да вършат полезни неща – да си подреждат играчките, да си сгъват дрехите, да ви помагат с чиниите. Целта е да виждат резултат от действията си и да приемат свършената работа като нещо положително и като нещо, с което те са допринесли.
  9. Въвличайте децата си в креативни дейности, които развиват мисленето и сръчността им. Така ще имат усещането, че създават нещо хубаво, а това спомага за по-доброто им самочувствие.
  10. Научете децата си да се справят в трудни ситуации и да знаят как да „изпускат парата” по начин, по който не нараняват никого. Дори само да потичат навън може да подейства достатъчно разведряващо.

Прекарвайте достатъчно време с децата си, преди те неусетно да са вече толкова порастнали, че да ви обвиняват за това, което не сте им дали, когато са имали нужда от вашата подкрепа и опора.

Мариета Бързакова

Психодрама терапевт