choosing a partner, inner change

Ще бъда различен…

by with No Comment Без категория
choosing a partner, inner change

…Когато се обърнах, тя стоеше там – изпъната, отметнала назад златистата си коса, с поглед, вторачен в мен. Поглеждайки очите й, виждах себе си и това, в което съм се превърнал. Поглед, в който прозираше самота. Очи, изпълнени с тъга за някого, за отминали спомени, за неизживени моменти.

Гледайки я имах усещане за студенина, изпразнено от съдържание тяло, вковано от лед. Сякаш нищо не можеше да разсее погледа й. Никой не можеше да я помести от мястото, на което бе застанала – твърдо, уверено и непоколебимо.

В това се бях превърнал и аз – застинал, слабо емоционален тип, трудно бе някой да ме впечатли с нещо. Липсата на доверие у хората ме направи студен, резервиран и сякаш неспособен да обича. Не можех да повярвам какво се е случило с мен – онзи топъл, грижовен и любвеобилен човек вече го нямаше. Дали някога ще се променя отново?

Замислих се, че ако срещна правилният човек и отворя сърцето си за любов, то и аз ще мога да я посрещна, най-после да се почувствам щастлив, изпълнен отвътре.
– Ще дойдеш ли с мен? – попитах аз –„Имам нужда от някого, който да стопли сърцето ми.“

Should we re-program ourselves ?

by with No Comment Без категория

Do you believe that for many situations/beliefs you could re-program your brain?

Sometimes imagining pictures, emotions, "hearing" sounds or words we want to hear can go a long way in changing our attitude.

The brain processes the signals it receives from the outside through the five main senses – sight, hearing, smell, touch and taste. They can be real (something that actually happens to us) or imagined (something we want to cause to happen to us). You've probably heard the story about the lemon: “Imagine you're at home. You go to the refrigerator in the kitchen, open it, pull out the cabinet for storing fruits and vegetables. There you see a lemon. You take it, close the locker, then the refrigerator door. You go to the kitchen counter, pick up a cutting board and a knife. You cut the lemon in half, then take one half, cut it into two more pieces. You take a juicy quarter of the lemon, put it in your mouth and squeeze the juice of the lemon with your teeth.” Did you feel more saliva in your mouth? This happens to most people. It is enough for the brain to set the scenario and it will create the right sensations based on past experience.  

The brain gives a name to what is happening around us, to the emotions we experience and makes associations. We think about something, then a thought comes to us about the previous thought, and then a new one about the previous one, which we enrich more and more. This creates connections between emotions/thoughts that often remain in the unconscious. These repetitive thoughts shape our emotion, and this can be both to our advantage and to our detriment, depending on what we have made the brain think about what is happening.

Very often it can happen that the way we perceive a situation is different from reality. It is "symbolically" in our head, and it is a matter of interpretation how we will perceive it. If we have an unpleasant memory of an event, we may try to remember something good about the same event to push out the negative. Of course, the brain needs training and repetition in order to successfully cope with tasks like this and subsequently apply what it has learned to other situations. It is also necessary to set yourself up so that your focus is in the right direction - on positive, rather than negative emotions.

 

Take, for example, something that makes you angry. Then consider forgiving the person that angered you. Take that same anger and embrace it with love. Add a pinch of calm to the situation. Which emotion are you thinking about the most right now?

[:bg]brain-head[:]

Мозъкът като филмов продуцент

by with No Comment Без категория

Качеството ни на живот в голяма степен е функция на типа и качеството на информацията, която подаваме на мозъка. Той следва инструкции – думи, картинки, звуци, аромати. Ако погледнете на някои ваши „усещания“ като на инструкции, и ако промените насоките, които задавате на мозъка си, то може би ще видите нещата по различен начин и ще можете да въздействате на възприятията си.

Мозъкът често се „изключва“, за да ни даде време, пространство, малко спокойствие. Изпада почти в състояние на транс, макар и за секунди, за да се абстрахираме за момент от всичко, което ни заобикаля и да се „заземим“. Може да ни се случи докато чакаме на опашката в магазина, в асансьора, в автобуса, докато слушаме как някой изнася реч или под влиянието на приятна за нас музика. Когато мозъкът не намира такива отдушници достатъчно често, човек „прегаря“.

Ако си представите сцени на насилие, незачитане на права и свобода, всякакви форми на несправедливост, вероятно ще се почувствате гневни. Ако си представите нещо еротично, ще събудите друг вид рецептори на нервната система и ще можете да предизвикате в себе си сексуално желание, привличане към някого.

Мозъкът възприема, а въображението, мечтите, желанията и надеждите ви „разкрасяват“ картинката. Те променят „заданието“ и спомагат да обогатите вътрешния си свят. 

2

Силата на прегръдката

by with No Comment Без категория

Прегръдката е нещо, от което всеки има нужда – и малки, и големи!

…Когато чувстваме, че целият свят се е срутил върху нас и няма надежда за по-добро;

…Когато някой е получил тежка диагноза и му предстои труден период;

…Когато на близък човек се е случило нещо неприятно и има нужда от подкрепа;

…За детето, което расте и има нужда да чувства близостта на родителите си;

…За детето, което е уплашено, по една или друга причина;

…За постигналия успех, който има нужда той да бъде споделен.

Прегръдката е едно от най-здравословните неща, които можем да правим, дори и с непознати, напълно безплатно. Човек има нужда от поне 5 прегръдки дневно. Не виртуални, а съвсем реални и истински.

Забелязали сте. Бебетата и децата са прегръщани най-често (макар и в по-големи количества отколкото може би им се иска). Порасналите деца и тийнейджъри са често в период на „не ме пипай“ (някои възрастни го правят също), но дори и те чувстват топлината и благоприятния ефект на една нежна прегръдка.

По време на силен стрес тялото произвежда големи количества кортизол, което, ако се случва често, може да доведе до спад в имунната система, високо кръвно, високи нива на кръвната захар, раздразнителност и други.

Същевременно, ако някой се опита да ви успокои с прегръдка и мили думи, тялото започва да произвежда окситоцин, който намалява усещането за болка и „разгражда“ негативните емоции на физиологично ниво.

Ако понякога не ви е до нищо и се чудите какво да направите, за да се почувствате по-добре – помолете някой да ви прегърне.

163-1637985_tumblr-girl-sad-alone-depressed-blackandwhite-hell-depression-1

Психодрамата и АЗ

by with No Comment Без категория

Be yourself; Everyone else is already taken.

— Oscar Wilde.

„Чувствам се неразбрана, излъгана, предадена от всички!“, „Имам чувството, че никога няма да намеря любовта. Нямам доверие на приятеля си“, „Шефът ми иска от мен невъзможни неща, усещам огромно напрежение и се чувствам глупава, сякаш не се справям с нищо и не знам какво да направя, за да променя това!“, „Приятелите ме предадоха – вече не мога да им споделям!“, „Страх ме е от високо, от тъмно – не мога да припаря до онова място…“ Вероятно ви се е случвало подобни мисли и чувства да минават през главата ви.

В ежедневието си често играем различни роли, в зависимост от ситуациите, в които попадаме. Психодрамата отваря пространство този опит да бъде използван за научаване, да бъде осмислян и преработван, да ни служи да подобрим уменията си за:

– комуникация – с партньора, семейството, приятелите, колегите;

– справяне с проблемите – търсене на причините за тях, както и на стратегии за справяне;

– да се научим да разпознаваме емоциите и чувствата на хората около нас и нашите собствени;

– да влизаме в роли, да се поглеждаме отстрани и да разбираме причините за поведението си;

– да се преборваме със страховете и притесненията си;

– да говорим за чувства, останали дълго време подтиснати и несподелени, без да бъдем оценявани или критикувани;

– да се научим да слушаме активно;

– да бъдем по-спонтанни, креативни и сензитивни;

– да подобрим психичното си здраве.

Психотерапията с метода на психодрама е подходяща както за деца, така и за възрастни и се практикува както в групи, така и при индивидуална терапевтична работа или работа със семейства.

Човек влиза в различни роли, поглежда себе си, околните, ситуацията, мислите и чувствата си от различни ъгли и достига до емоционални прозрения, които имат силен терапевтичен ефект.

По време на една терапевтична сесия или групова работа се преминава през фаза на загряване, която подготвя участниците емоционално за това, което им предстои да изживеят. Важно е на тази фаза да спадне напрежението, да се повиши доверието (между груповите членове или между терапевта и клиента) и да възникне готовност за работа върху конкретна тема, която най-ярко излиза в съзнанието на клиента. Следващата фаза на действието се осъществява с помощта на водещ/терапевт, който насочва участника/клиента към потребностите му, неизвестното, към него самия и преживяванията, които изпитва. Този процес е най-дълъг и включва използването на различни психодраматични техники за въздействие – размяна на роли, дублиране, огледало, проекции в миналото, бъдещето и т.н.

Последната фаза от работата включва споделяне от роли, обратни връзки, асоциации, идентификации от преживяното. Тук всеки спонтанно изразява чувства и мисли от дадена роля, личен опит и връзка с негови лични преживявания по време на ролевата игра.

Само този, който е бил част от магията на психодрамата, би могъл да я разбере и почувства със сетивата си, да изживее безброй емоции, които преминават през него или да го направи през друг човек, а с това да помогне и на себе си.

Мариета Бързакова

Психодрама терапевт

0788822001402554067_0-1

10 ценни съвета за всички родители

by with 2 Comments Без категория

Много често си задаваме въпросите: „Добър родител ли съм?”, „Справям ли се с отглеждането и възпитанието на децата си?”. Понякога сме прекалено критични към себе си, понякога се носим по течението и не обръщаме достатъчно внимание на дребните неща, в които често се коренят проблемите. Ето няколко препоръки към родителите или поне теми, за които си заслужава човек да се замисли:

  1. Дали сте задачка на детето си и сте видели крайния резултат?Независимо какъв е той – окуражавайте детето, вместо да го хвалите! Така му показвате, че то може да се справи не само с настоящата, но и със следващи задачи! Избягвате максимално опасността от това да се възгордее или пък да се почувства непълноценно.
  2. Когато хвалите детето си, нека е за нещо конкретно, за усилията му и за използваната стратегия, а не за крайния резултат. Все пак не резултатът е най-важен, а пътят, по който са достигнали до него. Така допринасяте и за развиване на мисленето, както и логическите операции.
  3. Демонстрирайте уважение към децата си, не ги обиждайте и нагрубявайте, но не им спестявайте истината, колкото и да е трудна за споделяне. Обратната връзка, при това искрена и обоснована, е изключително ценна!
  4. Предоставяйте възможности на децата си, които е вероятно да изпълнят успешно и да се почувстват удовлетворени от себе си. Освен това така ще разберат, че могат да постигнат нещо сами, без чужда помощ, което е важно за развитието на самочувствието им.
  5. Давайте възможност на децата ви да взимат решения, да правят избори, за да се почувстват овластени за неща, които касаят тях самите. Не ги поставяйте прекалено често в позицията: „Нещата стоят по този начин и ти ще изпълняваш това, което ти казвам, защото родителите ти най-добре знаят кое е най-добро за теб!”
  6. Всяко дете е уникално – покажете на вашето, че няма нищо лошо в това да е различно от останалите.
  7. Покажете на децата си, че не е фатално ако понякога се провалят или не се справят достатъчно добре в някое начинание. Важното е да са положили усилия и те ще бъдат възнаградени.
  8. Карайте децата си да вършат полезни неща – да си подреждат играчките, да си сгъват дрехите, да ви помагат с чиниите. Целта е да виждат резултат от действията си и да приемат свършената работа като нещо положително и като нещо, с което те са допринесли.
  9. Въвличайте децата си в креативни дейности, които развиват мисленето и сръчността им. Така ще имат усещането, че създават нещо хубаво, а това спомага за по-доброто им самочувствие.
  10. Научете децата си да се справят в трудни ситуации и да знаят как да „изпускат парата” по начин, по който не нараняват никого. Дори само да потичат навън може да подейства достатъчно разведряващо.

Прекарвайте достатъчно време с децата си, преди те неусетно да са вече толкова порастнали, че да ви обвиняват за това, което не сте им дали, когато са имали нужда от вашата подкрепа и опора.

Мариета Бързакова

Психодрама терапевт

names2

Името ни и как това спомага за сформиране на личността

by with One Comment UncategorizedБез категория

Още с раждането първото нещо, което получаваме след майчината прегръдка, това е нашето име.

Да, личността ни се формира до голяма степен въз основа на нашите гени, а в последствие – на възпитанието у дома, социалната ни среда, нашите приятели, близки, партньори. Името ни обаче, в голяма степен може да разкрие важна информация за нас като например нашият произход и етническа принадлежност. Името може да бъде от популярните и често срещани, или рядко и екзотично. Някои имена имат значения, с които изразяваме несъгласие и се чудим „кой може да кръсти детето си по този начин“. Други имена като че ли вече са си изградили „имидж“ и създават приятни или неприятни асоциации. Някои имена са „топли“ и свързани с емоция, други са нестандартни и рядко срещани, а трети – не се свързват с емоционалното и моралното. Има дори изследвания, че хора от последната група често стават престъпници или демонстрират неморално поведение, под някаква форма.

Sed ut perspiciatis unde omnis iste natus error sit voluptatem accusantium doloremque laudantium, Според изследване на психолога Жан Туенж от 2000г. хората, които не одобряват имената си, по-трудно се приспособяват към заобикалящата ги среда. Изследвания в Германия показват, че децата с по-популярни и модерни имена са по-харесвани от съучениците си. Дори нещо толкова малко и незначимо на пръв поглед може да допринеса за това юношите да се сблъскат с подигравателно, унизително или пренебрежително отношение от страна на съучениците си, а това да бъде една от първите стъпки към промяна на поведението им, отношенията с връстниците и емоционалното им състояние като цяло.

Възможно ли е начинът, по който се чувстваме, заради името, което носим, да влияе на това колко обичаме себе си, как ни третират близките ни? Да, абсолютно. А вие замисляли ли сте се за това досега? Какво смятате за вашето име – отговаря ли на усещането ви за същността и характера ви?

Ето и още някои, по-популярни напоследък имена и тяхното значение:

Валерия – от латински произход и означава „силна“.
София – означава мъдрост.
Изабела – от латински и означава „посветена на Бога“.
Ава – означава „птица“.
Стела – от латински и означава „звезда“.
Нора – от латински и означава „светлина“.
Анна – означава „благодат“.
Габриела – означава „Бог е моя сила“.
Ева – от латински и означава „живот“.
Алис – немско име, означава „благородна“.
Юлия – от латински и означава „млада“.
Елена – древногръцко име, означава „ярка“ или „слънчева светлина“.
Александра – от гръцки и означава „защитник на човечеството“.
Мария – означава „море от горчивина“ или „море от скръб“, „желание за дете“.
Мери – от иврит и означава „горчива“.
Никол – от латински и означава „победител“.
Елиза – „обещана на Бога“.
Валентин – означава „здрав, силен”.
Антоний – означава „господство, добродетел, правда и мъдрост”.
Александър от гръцки и означава „покровител”.
Ангел – от гръцки и означава „вестител”.
Георги – означава земевладелец и е символ на победата.
Иван – означава „Божия благодат”.
Мартин – означава „войнствен“.
Симеон – от иврит и означава „изслушване“, готов да изпълни молба или желание.
Никола – означава „победител на народите“.
Габриел – от иврит и означава „Божия крепост“.
Давид – от иврит и означава „възлюбен, обикнат“.
Борил -историческо име, означава „стройно и вечнозелено като бор“.
Димитър – името е посветено на гръцката богиня на плодородието Деметра, а Свети Димитър е покровител на студа.